ИЗПОВЯ̀ДАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Изповядване. Въведоха [надзирателите] тримата осъдени на смърт в широката и комай четвъртита стая, дето обикновено ставаха изповяданията. Г. Караславов, Т, 117. Като завърши доброто изповядане [на вярата] и подвига, той утвърди чрез победата на кръста Христовия воин и светлозарния свой спътник Нестор. Кл. Иванова и др., ТС [еа].