ИЗПОВЯ̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изповядвам и от изповядвам се. С отслабването на властта на царете в Тракия учението им се профанизира и още по време нa римското нашествие се снизява до изповядването на една повсеместно разпространена вяра. В. Фол, ДТ, 26. Време е официално да сложим край на ерата на нетолерантността, за да стане ясно, че свободното изповядване на религията означава, че всеки може да има каквато си поиска религия (включително и никаква). Култ., 2013, бр. 19 [еа].