ИЗПОВЯ̀ДУВАМ, -аш, несв. (остар.); изповя̀дам, -аш, св., прех. Изповядвам. Впрочем, както сам сочинителят му [на описанието] изповядува, то нема нищо негово и е само отзив на все, що ся е рекло донине за Цариград. БКн, 1859, юни, кн. 1, ч. II, 229. На тези стари години аз не мога да стана изменник на началата, които съм изповядувал през всичкия си живот. П. Р. Славейков, ПХС, 91. А някои броят за турци всички, които изповядуват ислямската вяра. Ч, 1871, бр. 19, 588. изповядувам се, изповядам се страд.
ИЗПОВЯ̀ДУВАМ СЕ несв. (остар.); изповя̀дам се св., непрех. Изповядвам се. И когато той [Лютер] поискал народът преди причастието да ся изповядува, мнозина му отговорили, че това не е нужно. Г. Йошев, КВИ (превод), 260.