ИЗПОГА̀ЗВАМ, -аш, несв.; изпогàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Газя, сгазвам мнозина или всички, много неща или всичко. – Полека бре, ще ме събориш! У бре, шопе, ще изпогазиш людете! Д. Талев, И, 553. А у Николичини не намериха друго място, ами играха хоро в градината – сичкото цвете изпогазиха. Л. Каравелов, Съч. VII, 54–55. Лети право към забравената селска черквица. Изпогазва бучинища, обрасъл църковния двор, блъсва вратата на селската камбанария и се хваща за въжето. Ст. Даскалов, СЛ, 549. изпогазвам се, изпогазя се страд.