ИЗПОГЍВАМ, -аш, несв.; изпогѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Загиваме мнозина или всички. Много хора изпогинаха при последното земетресение. Нали разбирате, мястото е пълно с призраци! Стотици хора са изпогинали там. М. Груева, ПУ (превод) [еа]. Глигор: – Ще изпогинем от хълцане. Какво беше туй хълцане! Й. Радичков, СЯЛ [еа]. Ти на народа му днеска услужваш, а с нас не залягаш / да изпогинат позорно надменните духом троянци. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа].
2. Разг. Претърпяваме, понасяме убийствени, съсипващи мъки, страдания. – Имате ли лебец, че изпогинахме? – прошепна смирено Кольо. К. Митев, ПБ, 108. Изпогинахме от тая жега. Δ Хората изпогиват от работа, а той нищо не похваща.
3. Диал. Развалям се, съсипвам се в голяма степен или изцяло. – Изпогина житото, хаджи, почерня, покълна! Ст. Дичев, ЗС I, 70.