ИЗПОГЛЀЖДАМ, -аш, несв.; изпоглѐдна, -еш, мин. св. -ах и изпоглѐдам, -аш, св., прех. Гледам, оглеждам напълно, изцяло. – Ех, ние все салата ядем, рече един долнооряховчанин. – Аз пък такова нещо не съм ни видял, ни ялсе обади един козаревчанин, а другите мливари го изпогледаха. Ц. Гинчев, ГК, 83. изпоглеждам се, изпогледна се и изпогледам се страд. и взаим. Аз изприказах историята. Сички се изпогледаха един други и се лукаво изсмяха. Ил. Блъсков, СК, 68.


Източник: Речник на българския език (онлайн)