ИЗПÒД предл. 1. За означаване, че някакво действие се извършва в посока навън от място, което се намира под нещо друго. Като мина покрай Райковата градина, изпод ореха изскочи Дона, доде до плета и му каза нещо. Й. Йовков, ЖС, 213. Аз не влязох в собата, ами взех, че изкарах изпод сайванта моторната си триколка и с пълен газ юрнах машината към полето. А. Гуляшки, ЗР, 12. Венко извадил някакво блокче изпод пуловера си. Ст. Христозова, ДТСВ, 51. Ако не се завиеше презглава, не можеше да заспи. И наистина скоро се чу изпод чергата успокоеното ѝ от съня дишане. Ем. Коралов, ДП, 23. Изпод плетищата бяха избуяли бъзя и коприва. Ст. Даскалов, СД, 206. Косата ѝ се подава изпод забрадката. Δ Искри блеснаха изпод копитата на коня.
2. За означаване, че нещо се намира отдолу на друго нещо; под. Очите му си оставаха затъмнени от черните вежди, но усмивката не изчезваше изпод големите му мустаци. Й. Йовков, ΒΑΧ, 157. Подири кутията кибрит, която бе завряла изпод дюшека, за да я скрие от Велин. Кр. Григоров, ПЧ, 113. А на северозападната страна от града реката си е пробила един проход през планина, по полите на която и от двете страни ся видят лозя или дебели гори, изпод които пасат многобройни стада. Й. Груев, СЦ (побълг.), 1–2.
3. Обикн. в съчет. с ръка, перо и под. За означаване, че нещо става, осъществява се в резултат от действието на човек. Нима тоя жив и хубав образ беше изписан от него, излязъл беше изпод негова ръка? Й. Йовков, Ж 1945, 93. Изпод опитната ръка на каменоделеца бавно се оформяваше ръбът на камъка – пътят на упоритото длето. П. Проданов, С, 130. И сега, когато изпод пръстите на кавала му се лее крехката и мила песен за овчаря и за малката черноока мома, в ума на Стояна се преплитат думите на песента с милите спомени за оная истинска среща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 6. „Най-хубавото птиче“, „Ягодова майка“ – това са все заглавия на сборници с увлекателни приказки, чудни легенди и весели разкази, всички излезли изпод перото на Георги Райчев. Г. Русафов, ИТБД, 38.
4. Остар. и диал. За означаване на място по-долу от това, където се намира нещо, където се извършва някакво действие или към което е насочено действието; под, край, около, близо до. На кладенеца изпод селото се понесе троплива хороводна песен. Елин Пелин, Съч. I, 37. Максимилиян в пръвото сражение с боемците на Бяла гора, изпод Прага, съвсем ги разбил. Г. Йошев, КВИ (превод), 286.
5. Остар. Книж. За означаване, че някой или нещо излиза от състоянието, положението, в което се намира; от. Ние можем да наброим мнозина херои, които ся посягали на живота си за известна цел и идея. Каква е била тая цел и идея? – Освобождението на България изпод турското иго. З. Стоянов, ЗБВ I, 5. Възточншпе готи освободили ся след смъртта на Атила изпод властта на гуните. Й. Груев, КВИ (превод), 63.
6. Остар. Книж. За означаване произхода, източника, от който произлиза, произхожда нещо; от. Преди няколко деня излезе изпод печат една твърде важна книга. С, 1872, бр. 41, 328. Брошурата на г-на Иловайска „За славянското произхождение на българете“ е излязла вече изпод печат. Знан., 1875, бр. 1, 15.
◊ Изпод вежди (око, очи), гледам (поглеждам и под.). Разг. 1. Крадешком, скрито, без да вдигам очи, вежди (гледам). Той въздишаше, после вземаше шишето и пиеше. И поглеждаше крадешком изпод вежди Василена. Й. Йовков, АМГ, 185–186. Не можех да му се порадвам. Тайничко изпод вежди и отдалече го разглеждах, разучавах – лицето, поизгоряло от слънцето и кафяво като кора на препечен хляб. П. Михайлов, МП, 17. Янко много не бързаше. Вървеше нехайно, но изпод око зорко се оглеждаше. Ем. Коралов, ДП, 148. 2. Сърдито, намръщено, гневно, враждебно (гледам). Бащата го погледна изпод вежди. – Не плетеш кошове, ами се заплесваш. Ем. Коралов, ДП, 16. Отец Матей издаде напред рошавата си глава и изгледа поред изпод вежди легистите. Ст. Дичев, ЗС I, 141. Спас го изгледа изпод очи. Стотелов се обърка и приближи. Д. Добревски, БКН, 211. Изпод носа на някого, измъкват (вземат, грабват). Разг. Неодобр. В присъствието на някого, обикн. без той да разбере (измъкват, вземат, грабват). Масларски: – Браво, бе Дафинке. Значи сватба? Г-жа Масларска: – Ами, ще ги оставя да грабнат доктора изпод носа ми. Да имат да вземат! Й. Йовков, М, 104. Нали по такава се беше занесъл в село Тополово, но се намесиха родителите ѝ, явиха се някакви сватове и избраницата се ожени за друг. Колко тежко му беше, че отнеха красавицата изпод носа му! Б. Обретенов, С, 111. Като изпод земята1, казвам (изричам, чувам се и под.). Разг. Приглушено, глухо, едва чуто. – Ела, отче, ела! – глухо и като че изпод земята се обади иконописецът. Й. Йовков, Ж 1945, 139. И до слуха му се донесе сподавено, като че ли изпод земята, троплива моминска песен. Елин Пелин, Съч. III, 111. Никой не щеше да познае, че преди малко тука е имало люта бран. Само от време на време като изпод земята долитаха глухите стенания на умиращите. Ст. Загорчинов, ДП, 403. Като изпод земята2, появявам се (изскачам, явявам се и под.). Разг. Внезапно, изведнъж (се появявам някъде). Отнякъде, изведнъж, като че излязъл изпод земята, се появи нисичък и пълен подпоручик. Ив. Мартинов, ДТ, 249. В това време, като изпод земята, изскочи отнякъде старият кацар. Елин Пелин, ЯБ, 20. Партизаните блокираха селото. Те се явиха като изпод земята. Г. Караславов, Избр. съч. I, 383.