ИЗПОДЍР и (разш.) изподѝре нареч. 1. Диал. Отзад, изотзад. Попов го изгледа изподир, но тревогата в самия него скоро го погълна. А. Страшимиров, Съч. I, 122. Никола и Пеньо останаха изподир. Ив. Докторов, ЗД, 33. – По гробищата има много магарета, ще уловим полекичка от тях едно и като го натоварим с нещата си: то напред, а ние изподир с по една брадвичка на ръка, ще преминем като дървари. Ил. Блъсков, ИС, 69. А от народа, които вървяха напред и които идеха изподире, викаха. КТЕМ, 450. Ако си Стоян преваря, / на Стояна ще взема / негово конче хранено, / .. / Като си Стоян зачува, / по-скоро дизгин удари. / Пашата бутна, замина. / Паша изподир остана. Нар. пес. СбВСт, 108.
2. Остар. и диал. По-късно, след известно време; после, сетне. Той отряза главата на лева със същата пъргавина, с която изподире нашите чевръсти момци отнимаха главите на арапите или пръстените. И. Адженов, ВК (превод), 20. А змейко ѝ думаше: / – Драгано льо, Драганке, / дружките ти изподир / ше ти сбират платната, / майци ти ше ги занисат. Нар. пес., СбАИ, 384.