ИЗПОДРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изподера и от изподера се като прил. Разг. 1. За дреха, плат – който е скъсан, съдран на много места или изцяло; изпосъдран, изпокъсан. След малко по пътеката се зададе кметът, воден от въоръжени партизани. Беше само по риза, със скъсани копчета и изподран ръкав. П. Вежинов, ВП, 13. Превързани са люти рани, / ала по дрехи изподрани / струи от кърви се вият / и капят по планинский път. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 20. Паника / – високо / над изподраните / червени знамена – / бич от пурпурни пламъци вей. Гео Милев, С, 36.
2. Прен. Който е облечен с изпокъсани дрехи. Словото на учителя тръгна да проповядва той и за него търпеше вредом и присмивки и неволя. Колко пъти изподран – месата му се виждат, гладен се завръщаше при майка си и тя, като го погледнеше, разплакваше се и пак го прибираше. П. Тодоров, И I, 47.
3. Който има наранявания, драскотини на много места; изподраскан, изпонадраскан. Измокрена, кална, с изподрани крака и ръце, Росица се отпусна полужива на пода и около нея се образува бързо растяща локва вода. Кр. Кръстев, К, 185. Те гневно пъхтяха и яростно се гледаха: Кирил – с изподран нос, а Синигера – с разкървавено ухо. Т. Харманджиев, КЕД, 20. Изподрани / прости / диви / .. / с викове / с вой / .. / полетяха напред / без ред / неудържими / страхотни / велики: / НАРОД! Гео Милев, С, 24–27.