ИЗПОДРА̀СКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изподраскам и от изподраскам се като прил. Разг. 1. Който има драскотини на много места; изподран, изпонадраскан. Иван спеше съвсем спокойно, разперил широко двете си изподраскани и изпоцапани ръчички. Г. Караславов, ОХ IV, 74. Ходех бос или почти бос, изподрасканите колене надничаха свободно през панталоните. Др. Асенов, СВ, 118. Вечер преспанци се връщаха от полето капнали от умора, напечени от слънцето, прашни, с изподраскани боси нозе, а с тях нахлуваше в града тежкият дъх на зрялото лято. Д. Талев, ЖС, 275. Никой от жалостната Д. Иванова фамилия не ги съзря; но ако и да би ги съзрял някой от тях, пак не можеше ги позна по техните престорени дрехи и загорели изподраскани лица. Ил. Блъсков, ИС, 113.
2. Който има драсканици, драскулки на много места, по цялата си повърхност. Стаята беше изметена, затоплена, а мръсният изподраскан табак на масата сега беше заменен с нов. П. Вежинов, ВР, 198. Влязоха в една северна стая с голяма маса по средата, покрита с извехтяла, изподраскана зелена хартия. В. Нешков, Н, 391. Пред него имаше само половин изписана и тъй изподраскана страничка, че от написаното нищо не можеше да се прочете. Ст. Марков, ДБ, 302.