ИЗПОДРА̀СКВАМ, -аш, несв.; изподрàскам, -аш и изподрàщя, -еш и -иш, мин. св. изподрàсках и изподрàщих, св., прех. Разг. Драскам, одрасквам много неща, всичко, мнозина или всички или нещо, някого на много места, изцяло; издрасквам, изнадрасквам, изпонадрасквам. Едва сега усети Стоян болки по ръцете и нозете си, видя и кръв там, дето бе го ухапала и изподраскала с яките си нокти хрътката. Д. Талев, ЖС, 10. Петко познаваше нейния нрав. Ако я закачеше, тя бе готова да се разкрещи и го изподращи. Ст. Даскалов, СЛ, 194. Само един особено амбициозен и честолюбив млад учител се поддаде на неговото предизвикателство, изподраска и двете дъски, остави задачата нерешена, обясни на учениците, че има някаква грешка в условието ѝ. Т. Харманджиев, КВ, 192. Изподрасках тетрадките си. Δ Трънаците изподраскаха децата. изподрасквам се, изподраскам се и изподращя се страд., възвр. и взаим.
ИЗПОДРА̀СКВАМ СЕ несв.; изподрàскам се и изподрàщя се св., непрех. Одрасквам се на много места или изцяло; издрасквам се, изнадрасквам се, изпонадрасквам се. От търчането из камънаците и ровищата, козарят си загубил цървулите, та нозете му се все изподраскали и от тях се струила кръв. П. Делирадев, В, 308. Пирин вдигна глава и запъшка по-силно. От двете страни на носа му имаше следи от леки драскотини и капки засъхнала кръв. Васил клекна до булдога и избърса с кърпичка муцуната му. – Къде се изподраска така? Ив. Планински, БС, 42.