ИЗПОДТЍХОМ нареч. Поет. Изтихом, изтихо, тихо. – Не цар, не базилевс да бъда. – А защо не и цар – изподтихом го прекъсна Богдан. Ст. Загорчинов, ДП, 359. Подкършената изподтихом песен / ехтеше с пуста жалба зарад младост / и чезнеше за дваж по-пуста обич. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 164. През дрямка той виде и чу изподтихом / цветецу цветец да говори. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 136.