ИЗПОЖЀНВАМ1, -аш, несв.; изпожѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Оженвам мнозина или всички; изженвам1, изпооженвам, иззадомявам, изпозадомявам. Сух, слаб като върлина, с редки мустаци и почти безбрадо лице, той беше изпоженил дъщерите си. Кр. Григоров, ТГ, 23. Всичките хора на агата е изпоженила, един ерген няма. Стои край хорото на момите и момците и гледа. На юнака ще избере джудже, на вариклечкото ще даде едра и яка мома. А. Дончев, ВР, 69. Изпоженила Нинка зълвите си, направила на девера си нова къщица край село, гдето се прибрал и свекърът ѝ. О. Василев, ЖБ, 49. изпоженвам се, изпоженя се страд.
ИЗПОЖЀНВАМ СЕ несв.; изпожѐня се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Оженваме се мнозина или всички; изженвам се, изпооженвам се, иззадомявам се, изпозадомявам се. Старият хаджия живееше с бабичката си в една собица до дървената стълба. Едни от децата му бяха изпомрели, други се изпоженили и сега къщата беше празна. Д. Марчевски, ДВ, 134. – Слушам, думала на майка си – мъчно ѝ било, че дружките ѝ се изпоженили, а тя още стояла. Й. Йовков, ΒΑΧ, 111. И не Петър Велики, а животът най-после победил фанатизма им [на липованите]: подстригали се младите, изпоженили се за българки... Н. Стефанова, РП, 52.
ИЗПОЖЀНВАМ2, -аш, несв.; изпожѐна, -иш, мин. св. -их, прич. мин. страд. изпожѐнат, св., прех. Диал. Изпожънвам. изпоженвам се, изпожена се страд.