ИЗПОЗАГУ̀БВАМ, -аш, несв.; изпозагу̀бя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Загубвам много неща или всичко; иззагубвам. – Изпозагубихме частите на колата, докато намерим една резервна част за трактора. ВН, 1961, бр. 2934, 4. изпозагубвам се, изпозагубя се страд.
ИЗПОЗАГУ̀БВАМ СЕ несв.; изпозагу̀бя се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Изгубваме се мнозина или всички; иззагубвам се. Овцете се изпозагубиха.