ИЗПОЗАКÒЛВАМ, -аш, несв.; изпозакòля, -иш, мин. св. изпозаклàх и изпозакòлих, св., прех. Разг. Заколвам много или всички (хора или животни); иззаколвам, изпоколвам. Първо закла жена си, а после и майка ѝ. Но това не му стигна и затова изпозакла и по-големите деца. Пл., 2009, кн. 11–12 [еа]. изпозаколвам се, изпозаколя се страд., възвр. и взаим.