ИЗПОЗАКЪ̀РПЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от изпозакърпя като прил. Който има много кръпки, кърпен е на много места. Наметнати с прашни, изпозакърпени дрехи, мъжете се връщаха от чаршиите и кръчмите. П. Здравков, НД, 7. Изпозакърпен панталон. Изпозакърпена рокля.