ИЗПОЗАРА̀ВЯМ, -яш, несв.; изпозарòвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Заравям много неща или всичко, мнозина или всички; иззаравям. Колкото и да го питаше дядо Въльо каква е болестта, той мълчеше. – Ще видим! Ще аутопсирам умрелите и тогава! – Ама ние ги изпозаровихме! – замънкаха овчарите. Ст. Даскалов, СЛ, 206. изпозаравям се, изпозаровя се страд. и възвр.