ИЗПОЗАСТРЀЛВАМ, -аш, несв.; изпозастрѐлям, -яш, св., прех. Разг. Застрелвам мнозина или всички. – Страшни колтове ще станат от тази глина! – Реже се като сирене. Ще изпозастреляме всичко наоколо. Всички започнахме да изрязваме пистолети. Ст. Стратиев, СВМ, 103. „Ох, вика по едно време Антон, сега казармата няма да ни побере. Ще ни изпозастреля оня лудият...“ П. Незнакомов, БЧ, 17. изпозастрелвам се, изпозастрелям се страд. и взаим. Ония диваци се изпозастреляха. Б. Райнов, ТНИ [еа].