ИЗПОЗАТРЍВАМ, -аш, несв.; изпозатрѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. изпозатрѝт, св., прех. Диал. 1. Затривам, загубвам много неща или всичко; иззатривам.
2. Погубвам, унищожавам мнозина или всички; иззатривам. изпозатривам се, изпозатрия се страд.
ИЗПОЗАТРЍВАМ СЕ несв.; изпозатрѝя се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. 1. Затриваме се, загубваме се, изгубваме се в по-голямата си част или всички, всичко; иззатривам се. – Чудо книжка станало! – Всичките ѝ листи ли са вътре, отче? Зер, през какви ли не ръце мина, рекох да не са се изпозатрили листата ѝ. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 258.
2. Затриваме се, погубваме се мнозина или всички; иззатривам се. Изпозатрихме се и подивяхме в това затънтено село.