ИЗПОИЗБЍВАМ, -аш, несв.; изпоизбѝя, -ѝеш, мин. св. изпоизбѝх, прич. мин. страд. изпоизбѝт, св., прех. Разг. Избивам много или всички (хора или животни). – Защото татарите пак взеха да шетат из Овечкия край. Удариха Летница и Крива круша и изпоизбили, когото намерили. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 230. Изпоизбиха зайците в района. изпоизбивам се, изпоизбия се страд. и взаим.