ИЗПОИЗГА̀РЯМ1, -яш, несв.; изпоизгоря̀, -ѝш, мин. св. изпоизгоря̀х, прич. мин. св. деят. изпоизгоря̀л, -а, -о, мн. изпоизгорѐли, св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Изгаряме в голямата си част или всички, мнозина или всички; изпогарям1. Къщите изпоизгоряха при последния пожар. Δ Нивите изпоизгоряха от сушата.
2. Изгарям на много места или изцяло. Таванът изпоизгоря, та трябваше да сменят гредите. r Полето изпоизгоря.
ИЗПОИЗГА̀РЯМ2, -яш, несв.; изпоизгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Изгарям много неща, всичко или нещо на много места, в голяма степен; изпогарям2. Донка лежеше полугола. Лицето ѝ бе съвсем опърлено, ръцете ѝ изпоизгорени. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 51. Още през есента той изпоизгори дървата, с които трябваше да се топли през зимата. r Изпоизгорих си краката с тази вряла вода. изпоизгарям се, изпоизгоря се страд. и възвр. Изпоизгорих се, докато измъкна от огъня снимките, които тя беше хвърлила.