ИЗПОИЗГА̀РЯНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпоизгарям1; изпогаряне1.

ИЗПОИЗГА̀РЯНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпоизгарям2 и от изпоизгарям се; изпогаряне2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)