ИЗПОИЗЛЍЗАМ, -аш, несв.; изпоизля̀за, изпоизлѐзеш, мин. св. изпоизля̀зох, прич. мин. св. деят. изпоизля̀зъл, -зла, -зло, мн. изпоизлѐзли, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Излизаме мнозина или всички. Не се виждаше жива душа – людете са изпоизлезли по работата си. Д. Талев, И, 182.