ИЗПОКА̀ЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпокалям и от изпокалям се като прил. Разг. 1. Който е с много кал по повърхността си. Заедно с въоръжените бойци крачеха бързо цивилни, стари жени с деца в ръцете, старци с изпокаляни цървули. П. Вежинов, ЗЧР, 134.
2. Който има много кал по облеклото, по тялото. Скоро високите над човешки бой тръстики скриха хората от погледа му. Първият, когото срещна, беше рошаво, изпокаляно момче. Ат. Мандаджиев, ОШ, 87.