ИЗПОКА̀ПВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпокапвам1 и от изпокапвам се.

ИЗПОКА̀ПВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпокапвам2 и от изпокапвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)