ИЗПОКА̀РВАМ, -аш, несв.; изпокàрам, -аш, св., прех. Разг. Скарвам мнозина или всички. Тя изпокара роднините си с клюки.
ИЗПОКА̀РВАМ СЕ несв.; изпокàрам се св., непрех. 1. С предл. с. Скарвам се с мнозина или с всички. Понеже се беше изпокарал с всички деца, никой не искаше да седи до него на последния чин. Ст. Даскалов, БП, 147. После Руса започна да говори. Бавно, с преглъщане. Да, тя отдавна не е вече председателка!... Провалила се... – Бях много неопитна, а им заповядвах, карах се, изпокарах се с всички... Н. Стефанова, РП, 34–35. Дончо махна с ръка. – Не е за тебе работа, Стойчо! Да ти дадем понтона, ще рече да си вземем беля на главата. Ще се изпокараш с хората. В. Ченков, ПС, 10. – Преди да ме пенсионират, морето ми беше натежало, натежало... като че го носех на гръб. И ревматизъм ме мъчеше, и вкъщи с всички се бях изпокарал. Ем. Манов, БГ, 53.
2. С предл. с. Скарвам се много, във висока степен с някого. Като заспеше, леля Сотирица пускаше магнетофона. След като се изпокара с жена си, че пускала много високо, бай Сотир опита и едно друго средство. Ст, 1965, бр. 1007, 2. – Взехме властта, а властта си е власт. Изпокарах се с половината село, че и с брат си. Ст. Сивриев, ЗСБ, 251.
2. Само мн. и 3 л. ед. Скарваме се мнозина или всички помежду си. – Нали излезе той с друга листа? Защо не помогнахте да спечели неговата и защо взехте, та се изпокарахте, а? Т. Влайков, Съч. ІІІ, 268. С тия умрели бабичките се изпокараха. Не знаят вече коя кой гроб да прелива. Слушам ги оня ден как се карат. Н. Хайтов, ПП, 21.