ИЗПОКЍНВАМ, -аш, несв.; изпокѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изпокѝнат, св., прех. Диал. Скъсвам, изпокъсвам много неща или всичко. l Обр. „А нас ни фанаа да местиме релсата, та си изпокинаме жилите, ама я преместиме.“ Й. Радичков, СР, 99. изпокинвам се, изпокина се страд.
ИЗПОКЍНВАМ СЕ несв.; изпокѝна се св., непрех. Диал. Скъсвам се, изпокъсвам се на много места или изцяло. Аз видях няколко книги, изпокъсани, но от кого и кога са писани не можах да разбера, защото казах, че са се изпокинали. Ч, 1875, бр. 15, 612. l Обр. За тая работа най-малко човек требе шмиргел да има! Обаче у нас къде ти! У нас прости брусове, просто желязо, саморасляк работа, има да мааш, значи, докато ти се изпокинат жилите! Й. Радичков, ББ, 32.