ИЗПОКÒН нареч. Само в съчет.: От изпокон веков. Остар. и диал. От много отдавна, от незапомнени времена. Нейната икона [на Богородица] изнасяха на Голяма Богородица навън и там под един навес ѝ се покланяха и служеха служба. Така бе от изпокон веков. Вл. Свинтила, СЗЗ, 391.