ИЗПОКРА̀ДВАМ, -аш, несв.; изпокрадà, -ѐш, мин. св. изпокрàдох, прич. мин. св. деят. изпокрàл, св., прех. Разг. Изкрадвам, окрадвам много неща или всичко, голямо количество от нещо или изцяло. Засипа го [кукуруза] снегът в стопанския двор на камари, нямаше кой да го насипе в кошовете, та поникна, циганите го изпокрадоха и сега го продават на нас кооператорите скъпо и прескъпо. Ст. Даскалов, СЛ, 17. Тие изпокрадоха имането и покъщнината на селяните. Хр. Ботев, Съч. 1929, 334. Ти и твоите побратими са криви, та един харен домовник не смее да си завъди и да си храни харни свине и друг добитък; зачтото вие го изпокрадете. Й. Груев, КН 4 (превод), 24. изпокрадвам се, изпокрада се страд. и взаим. Прежният наш слепец, на когото ся бяха отворили съвсем очите, гледаше своите ирокезци какво ся усиляваха да изпокрадат един другиго. БКн, 1859, кн. 1, 226.