ИЗПОКРЍВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпокривам1 и от изпокривам се.

ИЗПОКРЍВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от изпокривам2 и от изпокривам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)