ИЗПОКРИВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изпокривя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Изкривявам много неща, всичко или нещо на много места. От двете страни на тесните кални тротоари се точеха цели върволици от турци. Мога да уверя, че всичките лица бяха изпокривени от злоба. Ив. Вазов, Съч. VII, 140. – Че няма ли за тях пръчка. – Каква ти пръчка, аз и дилафа, и ръжена изпокривих да ги хвърлям подире му и махалките изпотроших. Ил. Блъсков, ЗК, 32. изпокривявам се, изпокривя се страд.
ИЗПОКРИВЯ̀ВАМ СЕ несв.; изпокривя̀ се св., непрех. Разг. Изкривявам се много, в голяма степен. Дъжд, кал, сняг, виелица, бродеха [децата], горките, и дохождаха в бордея окаляни, уморени, цървулите им се изхлузили или изпокривили на краката. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 555. От смях та са изпокривихме. Π. Ρ. Славейков, БП II, 33.