ИЗПОКЪ̀ЛЦВАМ, -аш, несв.; изпокъ̀лцам, -аш, св., прех. Разг. Окълцвам много неща, всичко или нещо много, на много места; изкълцвам. Кичестите някога върби, с обелени и безжалостно изпокълцани от сечива дънери, висяха безнадеждно скръбни. Ив. Вазов, Съч. XI, 32. Вече влизаха в тясно дворче, с дръвник за сечене на дърва, изпокълцан и порозовял от влагата. П. Вежинов, ВР, 72. изпокълцвам се, изпокълцам се страд. и възвр. Изпокълцах се, докато нарежа зелето.