ИЗПОКЪ̀РПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпокърпя като прил. Разг. Който е кърпен на много места, който има много кръпки. Преди да тръгне за джамията, той [сарачът] бе дръпнал само вратата на дюкянчето си, а единственият му кепенк бе останал отворен и висяха там няколко камшика, няколко ремъка и една вехта, изпокърпена юзда. Д. Талев, ПК, 297. Ходи в сива изпокърпена шинела. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 215. Тук бяха и най-богатите преспански аги и бейове, около тях се трупаха бедни люде с изпокърпени потури и джамадани. Д. Талев, ПК, 540.