ИЗПОКЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; изпокъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изкъртвам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло. Така например кварталната мина, която пада зад училището „Гр. Игнатиев“ и разсипва няколко жилищни блока, изпокърти поправените витрини на „Кооп“ и разпарчоса рамките. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 279. Стени, врати, прозорци, мазилка, под – всичко бе изпокъртено, олющено, печално, готово да се събори от едно духване. Елин Пелин, Съч. IV, 143. Пенчо изпокъртил вратя, изпочупил долапи, издънил сандъци. Ил. Блъсков, ПБ I, 84. Бурята изпокърти младите дръвчета. изпокъртвам се, изпокъртя се страд.
ИЗПОКЪ̀РТВАМ СЕ несв.; изпокъ̀ртя се св., непрех. Изкъртвам се на много места, в голяма степен. Стената се изпокърти, трябва да я измажем.