ИЗПОКЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; изпокъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изкършвам, окършвам много неща, всичко или нещо на много места; изпоокършвам, изнакършвам. Златка се засмя и избяга навътре в гората. Пейчо впусна се след нея. Искаше му се да се нахвърли върху клонете и до един да ги изпокърши, задето криеха Златка от очите му. К. Петканов, П, 15. Подкараха двайсетина парчета [дръвчета], ама и тях ги изпокършиха след това. Г. Караславов, Избр. съч. II, 188. Такава буря отдавна не е имало – клоните на дърветата изпокърши. М. Марчевски, ГБ, 100. – Чакай, Ежко! – рекъл Къртът. – От тая пуста оран ноктите си изпокърших! Ран Босилек, СбХ, 49. Децата изпокършиха дървото, докато оберат плодовете. изпокършвам се, изпокърша се страд.