ИЗПОКЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изпокъ̀сам, -аш, св., прех. Разг. Скъсвам много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; изкъсвам, изпонакъсвам. Което разказа Гьоре Павлев на людете от началството, разказаха го четниците му на селяните. Цяла седмица са кръстосвали из полето; изпокъсали са телеграфните жици. Д. Талев, И, 539. Една вечер Петър Чибурчето изпокъса некролозите. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 393. Сви се вътре в прашния гъстак, паяци се разтичаха да видят кой им е изпокъсал паяжините. Й. Радичков, СР, 72. Но Парчето сам запрати с такава сила топката в мрежата на зелените, че за малко да я изпокъса. Д. Калфов, Избр. разк., 317. изпокъсвам се, изпокъсам се страд.
ИЗПОКЪ̀СВАМ СЕ несв.; изпокъ̀сам се св., непрех. За тъкан, дреха, обувки и под. – ставам на дупки, на парцали; изпонакъсвам се, изкъсвам се. Момиченцето трепереше от студ, рокличката му се беше изпокъсала, а то самото беше тъй мъничко, че трябваше да замръзне. Св. Минков, СЦ (превод), 68. А и грижите вкъщи не намаляваха. Мазнина нямаше, хлябът не достигаше, цървулите се изпокъсаха, дрехите не се подновяваха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119. Обувките им се изпокъсаха от безконечните маршировки по плаца. П. Вежинов, ДБ, 215. Ръкавите на палтото ми, сиреч, не ръкавите, ами астаря [хастара] отвътре изпокъсал се. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. Наскоро джамфезът ще овехтей, капелата ще са изпокъса. Ч, 1871, бр. 12, 382.