ЍЗПОЛ1, мн. няма, м. Диал. Изполица; изполо, изполу. „Лозята ги дадохме ние пролетес / на изпол, че много ни бяха; / неволя слетя изполци другоселци – / лозята небрани остаха!“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52.
ЍЗПОЛ2 м. Диал. Дървен съд за черпене на вода из нещо; църпалка.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.