ИЗПОЛДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Изполичар; изполец. Ильо беше окосил Танасоловия фий. – Защо да не плати! – мислеше си Ильо за Танасоловия. – Та и без това на него все изполджии и надничари му прибират всичко. Г. Караславов, СИ, 240–241. Баща ми трябваше да изпродаде нивите – и сестрите ми, всичките вкъщи, да гладуват заради мене, да станат изполджии, измикяри на богатите... Ст. Даскалов, БП, 93. Уж на изполица даваше имота си на Диньо, а кога да делят житото, за изполджията оставаше само плявата. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 305, 3.