ЍЗПОЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. Изполичар; изполджия. „Лозята ги дадохме ние пролетес / на изпол, че много ни бяха; / неволя слетя изполци другоселци – / лозята небрани остаха!“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 52.
