ИЗПОЛЗВА̀Ч м. Разг. Неодобр. Човек, който използва някого или нещо за лична облага. Той се записа и дори не благоволи след това да ѝ благодари с едно писъмце. „Използвач като баща си!“ – отсъди Николина. Ст. Даскалов, СЛ, 286. – У нас – каза геологът, – ако имате предвид Геоложки проучвания, няма използвачи на чужди открития... М. Марчевски, ТС, 136. – Където и да идеш, в който град, село, паланка, колиба да отседнеш, обявиш ли спектакъл и откриеш каса, най-напред запристигат гратисчиите, мухтанджиите, келепирджишпе и използвачите. Чудомир, Избр. пр, 80.