ИЗПОЛИЧА̀РКА ж. Жена изполичар. Но той [Юрталана] е не по-малко жив, когато, давайки пари на заем, инстинктивно дърпа ръката си, която държи парите, когато се кара за сиренето, дадено на изполичарките. Лит. XI кл, 265.
