ИЗПÒЛНЯМ, -яш, несв.; изпòлня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Изпълнявам; изполнявам. Ако някак ся повреди едното [око], да остане нам другото, и тъй пак, токмо с него, да изполняме нашата потреба. П. Берон, БРП, 123. изполням се, изполня се страд.