ИЗПОЛЯ̀ГВАМ, -аш, несв.; изполя̀гам, -аш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Лягаме мнозина или всички; изпоналягвам, изналягвам. И конете веке изполягаха на третина и престанаха да ядат, като чуха, че съмва. Н. Бончев, ТБ (превод), 11. Гледат [братята] отгоре веке синки си изполегале, а салти свекървата и сестра им останале да предат. Нар. прик., СбНУ XL, 420. „Хайде довечера овде, на мостов, да преспияме.“ Изполегале сите на мостот. Нар. прик., СбКШ, 60.