ИЗПОМА̀МВАМ, -аш, несв.; изпомàмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Измамвам мнозина или всички. Мари, изпомами [Цонка] / йергенете, / мари, в дюкянчето / у Вътови! Нар. пес., СбНУ ΧLVI, 219. изпомамвам се, изпомамя се страд. и взаим.


Източник: Речник на българския език (онлайн)