ИЗПОМА̀ЦАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от изпомацам като прил. Който е омацан, изцапан на много места или изцяло; изпоцапан. – Птю, тия хора не са си чистили тавана, откакто е построена къщата!... – плюеше той и вадеше от изпомацаната си уста цели топки от пепелта, която бе налапал. Ст. Даскалов, БП, 163. На масата нямаше нищо друго, освен един кръст и един сборник на отоманските закони, измачкан и изпомацан. Ст. Чилингиров, ПЖ, 174.