ИЗПОМА̀ЧКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изпомачкам като прил. Разг. Който е смачкан на много места, в голяма степен или изцяло. Войводата бръкна във вътрешния джеб на дрехата си, извади сгъната на четири, изпомачкана хартия, разгъна я, опита се да прочете писмото на слабата светлина. Д. Талев, ГЧ, 270. Настигахме понякога цивилни унгарци. Някои от тях носеха изпомачкани балтони и меки шапки. П. Вежинов, НС, 87. Той се изскубваше из ръцете на мъчителите си с изпомачкано бомбе и разкъсан редингот. Й. Йовков, ПК, 58. Изпомачкана рокля. Изпомачкана трева.