ИЗПОМЍТАМ, -аш, несв.; изпометà, -ѐш, мин. св. изпомѐтох, прич. мин. св. деят. изпомѐл, св., прех. Разг. Измитам много неща, всичко или нещо изцяло. Момичката, кога видела кукята сама и неспастрена, я изпомела и я спастрила. Нар. прик., СбКШ, 52. изпомитам се, изпомета се страд.