ИЗПОМЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.; изпомъ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Измъчвам много, в голяма степен. След сумненията, които праведно мя изпомъчиха два дни, толкоз едно снизхождение ми вдъхна страх да не би да сънувам. Π. Ρ. Славейков, ДБ (превод), 111. изпомъчвам се, изпомъча се страд.
ИЗПОМЪ̀ЧВАМ СЕ несв.; изпомъ̀ча се св., непрех. Разг. Измъчвам се много, в голяма степен. Някой си купил за слуга едного арапина и той сякал, как почерняванието му произлиза от немарението на предния му господар. Затова той ся изпомъчил със сякакви води да го измие. Π. Ρ. Славейков, ЕБ (превод), 23–24. Когато изпъдиха тебе от школьото, що се изпомъчи владиката да ни натрапи пак гръцки даскал. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр ІІ, 33.