ИЗПОНАБÒЖДАМ, -аш, несв.; изпонабодà, -ѐш, мин. св. -ох, св., прех. Бода много неща, мнозина или всички или нещо, някого на много места; набождам. Нашата гола дружина трябваше да отстъпва в пустеещата поляна, обрасла със сухи храсти и магарешки тръни. Крихме се там, докато залезе слънцето, а после, изпонабодени и отчаяни, че онзи, който ни е взел дрехите, няма да ги върне, срам не срам, решихме да се приберем. И. Петров, Съч. II, 144. изпонабождам се, изпонабода се страд. и възвр.