ИЗПОНАВЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; изпонавъ̀ржа, -еш, мин. св. изпонавъ̀рзах, св., прех. Разг. Навързвам много неща, мнозина или всички. Ние сме си изпонавързали носовете с кърпи, ама файда нема. Мъглата лютива и кисела. Й. Радичков, ББ 1976 [еа]. изпонавързвам се, изпонавържа се страд. и възвр.